При тебе идвам, о хубава царице,
за да прегърна твойте колене...
(Омир, "Одисея")
И жени що владееха над мрака - аз видях там -
а мъжете им се кланяха...
(скандинавска сага, 11 век)
В BDSM терминологията под FemDom (или Female dominance) се разбира ситуация или форма на отношения, в които доминиращият партньор е жена (наричана господарка, домина, mistress, dominatrix, богиня и пр). Това обаче е най-краткото и доста условно определение.
В тематичните сайтове, посветени на "философията на FemDom" обикновено се развива теорията за властта като изначална функция на женската природа. Жената трябва само "да бъде разбудена", за да осъзнае силата си и да поеме контрола.
На много места женската доминация се разглежда в контекста на феминистките идеи и се извежда като модерно течение в еволюцията им. Извоювала формална независимост от мъжете (вкл. равни политически и граждански права - началото на 20 век) и постигнала финансова свобода (средата на 90-те години), жената най-сетне търси начин да се еманципира и в личния си живот като средството, което тя използва е сексуалното и емоционално подчиняването на партньора.
Нерядко идеята за жената като господарка се развива с настъпателността и мащабните постановки на религия: на жените е присъщо да са доминиращи и е съвсем логично да налагат властта си не само над партньорите си, но над всички мъже (и подчинени жени) и далеч не само в спецификата на сексуалните и емоционалните отношения.
При толкова успели и независими жени, питам се къде са всички домини? Ако FemDom е философия родена и развита от жените, няма ли нещо смущаващо във факта, че мъжете, определящи се като "подчинени" са далеч повече от "самоосъзналите се" домини?
Тук съвсем не отричам склонноста на някои жени да доминират над партньорите си или да изпитват удоволствие от ролята си на господарки в сексуалната игра. Възприемам го обаче в контекста на интимните отношения и далеч не като форма на женска еманципация.
Любопитен съм докъде според вас се разпростра ролята на FemDom?
Мит ли е женската доминация?
Може би е културен феномен, роден от мъжките слабости?
Или пък е женският отговор на нестихващата амбиция на мъжете за власт?
Мефистофел,
задаваш куп лукави въпроси по дяволски интелигентен начин. Надали моят кратък отговор може да ги изчерпи. Може обаче да загатне мнението на една домина (моето, сиреч) по повдигнатите теми.
Женската доминация не е мит, както ще ти се закълне всеки роб или робиня, попаднали на дама, която ги кара да плачат и да се смеят от страст в един и същи дъх. Но женската доминация определено е силно (и нерядко безвкусно) митологизирана. Цялата тази Ню Ейдж стилистика, декларираща второто пришествие на всемогъщите и яростни богини, пред които мъжът трябва да се просне по очи, според мен измества фокусът в страни от основният въпрос, който ти добре си уловил - въпросът за властта и откъде извира тя. Какво я прави легитимна у един и нелепа у друг?
Това е дълбок и стар въпрос и една добра отправна точка към моя отговор би бил неговото перифразиране така: Какво прави кралица Елизабет І, Луи ХІV и Петър І обожавани властелини, а Мери Шотландска, Луи ХVІ и... цар Фердинанд непопулярни и осмивани въпреки короните им? Очевидно отговорът не се съдържа в половата принадлежност. Става дума за силна воля за успех, харизма и усет към театрализирането на идеята за величие. Както вече усещаш, моето тълкуване на ролята на доминанта е джендър-неутрално.
Просто съществуват личности, които са родени да разполагат с власт, защото разбират тънкостите на манипулацията, смесена с чувство за отговорност, и други, които властта превръща в холерични плашила. Всеки човек с откровена психика на подчинен прави разлика между двата типажа с безпощадна яснота. И ако може да избира (което, извън нашата "сцена", е ужасна рядкост) избира първия типаж - този, на когото може да има доверие. Който ще има грижата. Винаги.
Човек се захваща с доминация поради простата причина, че се е усетил достатъчно силен да признае пред себе си какво иска и да получава - безкомпромисно - тъкмо онова, което иска. Ето тук, Мефисто, всичките твои интуиции идват по местата си - разбира се, че женският фемдъм е оцветен от историческия ход на женската еманципация - няма как да е иначе.
Всичко, което жените все още се учат да правят, мъжете го правят от векове - всеки успех на жената отговор на предижен успех на поколения мъже. Ние, щем не щем, се измерваме по вас. Нямаме друг ориентир. Постигането на желаното е един такъв пример. Мъжете разполагат с хилядолетия прединина в сложното изкуство да си си сам капитан и да преследваш желанията си. Жените все още биват възпитавани дори да не изговарят, това което искат направо, да говорят с намеци и заобикалки, за да не се покажат прекалено настойчиви. Ето защо те трябва да търсят фантасмагорични извинения за простия акт на отвързването на волята си - изравят се имената на всички многогърди и свирепи езически богини и изведнъж цялото женско население разполага с карт бланш да вилнее, защото видите ли, такава ни била природата.
И да, и не.
Вакхическото опянение, ентусиазмът, еуфорията и оргиастичния транс са пластове на човешката природа - както на мъжката (бог Дионис), така и на женската (Котито, Кибела, Изида, Ищар....). Същото важи и за умението да господстваш, да командваш, да изискваш и да изтръгваш уважение и подчинение. Повече мъже имат пряка връзка с тези пластове от природата си, защото са насърчавани да ги открият и развиват. Жените, в по-малка или по-голяма степен, трябва да вървят срещу конвенцията, да решат да са вироглави и сприхави, за да превърнат скритото в тези пластове свой начин на живот.
И тъй както очевидно не всички мъже са Господари, защото не всички имат нуждата да бъдат такива, така и определен сорт жени са годни да станат Господарки, но значително по-малкъ процент от тях взимат решение да се обявят за такива публично. Факторите са много и неизброими, но сред тях трябва да откроим статистическия факт, че повечето жени - амбициозни или не - са въвлечени в грижа за някакъв вид семейство или рода. Свободното им време е сравнително по-малко, а възможностите за участие в "сцената" се предлагат преди всичко на независимите хора с добър доход (и самостоятелно жилище с добре оборудвана тайна тъмница).
Изгаждането на Господстваща Персона изисква години - ако си майка и работеща жена, редовното омасляване на бича може да ти дойде вповече.
Нека не отбягваме и факта, че сексуалната индустрия отдавна е развила прекалено добре известен клон на ерзац-доминатрикс персони, които поставят на цялата идея за жена с кожени ботуши и корсет клеймо на пошла, улична безвкусица. Подобни съображения вероятно са част от отговора защо при толкова суб-мъже, домините недостигат.
Лично аз не се оплаквам. Както е казал един от големите БДСМ-експерти на ХХ век, Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече". В случая лакомството не е мед, а ятата самотни роби, от които аз и посестримите ми можем да избираме на воля.
Обикалям тази тема от много време в невъзможност да реша откъде да я захвана. При цялата разнопосочност на зададените и последващите въпроси (далеч отвъд смисъла на „има ли такова животно „домина” и ако да – къде е?”), при цялата пъстротата на взаимовръзки, влияния и отражения, при цялата условност на „теория” и личен прочит, темата е безбрежна. Всяко казано нещо е вярно и недостатъчно, а опитът да се открие „изворът на femdom” е обречен - скачени съдове сме, моделираме се един друг в безкраен низ от действия и реакции.
Споделям мнението, че доминирането и подчинението са джендър-неутрални – определят ги личността (и обстоятелствата), а не пола. Независимо дали става въпрос за секс, съжителство, общуване, бизнес, политика, емоции и т.н. И абсолютно всеки един човек, в някакъв аспект, в някакъв контекст, в някаква степен, е въвлечен в отношения на доминиране/подчинение. С други думи намирам за нормално женското доминиране и проникването му до там, докъдето достига и мъжкото.
Въпреки, че съществува като термин, maledom далеч няма тази смислова и практическа употреба като femdom, още по-малко концептуална (доколкото глупостта за „властта като изначална функция на женската природа”, съизмерима с „мястото на жената до печката”, може да се нарече концепция). Защото не е необходима – „мъжката концепция” ползва като наследство от исторически и религиозни наслоявания „правото” върху властта и асоциацията „domination”. Старият ред. Логично се появява femdom за да опише нов (и несъществуващ до момента) тип взаимоотношения и да отрази идеала за „нов ред”, тоест – да, в някаква степен е женска реакция. Не мисля, че femdom e инспириран „отвън”, но не е и едностранен акт - femdom е необходимата философия за не малка част от мъжете, която да легализира в съзнанието им промените в обществото, на женската, но и на мъжката „роля”.
Заедно с това femdom е един (успешен) пазарен продукт. И като такъв има своя жизнен цикъл и кривата му ще започне да слиза надолу – може би в момента, в който и жените, и мъжете започнат естествено да припознават и асоциират женското доминиране в “domination”, а femdom загуби харизмата си и се „приравни” до maledom.
Профил
Вход
