Здравейте,задавам си постоянно няколко въпроса,и от тази трибуна:) искам да ги споделя с вас.
1.Невизуализиран фетиш,възможно ли е да имаме фетиш към емоция,това фетиш ли е?
2.Каква цена сме готови да платим за да реализираме фантазиите си? (сстрого лично,но ще съм ви благодарен)
3.Доверието в една BDSM връзка,как се гради,започвайки от i-net запознанство..
Благодаря отново и се надявам да не ви отегчавам :)
Мнението е променяно 1 пъти, за последно на 21.11.2008 19:08. Виж повече!
Здравей, много интересни въпроси си задал.
1. Не е възможен фетиш към емоция, по дефиниция фетиш се свързва с конкретен предмет или част от него. Преди време имаше тема за фетиш, където много от "знаещите" изказваха мнения, че фетиш са им жените като цяло... :-) А относно първата част на въпроса ти се сещам единствено за мириса като фетиш, който не е визуализиран...
Аз лично имам по-широко схващане за това що е фетиш. Според мен е твърде формален подходът, който ни кара да ограничим приложението на това понятие само до веществено изразени предмети (или части от тях). Вярно, речниците определят фетишизма именно като влечение към предмети и части от тях, което и формира масовата представа за това що е фетиш. Ако погледнем обаче човешкото съзнание и склонността му да определя дадени елементи от своите възприятия като сексуално привлекателни, а други - като безразлични или противни, ще открием една доста интересна особеност. Това е обстоятелството, че за нашето съзнание няма принципна разлика между това дали избраният за привлекателен елемент от възприятията е веществено обособен или не. Ние се възбуждаме по еднакъв начин от това, че любимите ни дрешки са нахлузени върху голата ни кожа, или ги виждаме облечени на нашия партньор, или от това, че усещаме любимата си миризма, или от това, че ни бъркат някъде например, или от това, че само си представяме всичко това. С такова разсъждение можем да стигнем до заключението, че фетиш е всяко едно "дразнение", което нашето съзнание е избрало да разглежда като сексуално привлекателно. Ето защо аз лично бих се съгласил с идеята за "нематериален фетиш" и ще подаря един "златен дъждец" на Тълковния речник...
По втория и третия въпрос мисля, че по-нагоре се отговори достатъчно добре. ;)
на мнение съм, че всяка една човешека мисъл се превръща в свят паралелен на нашият и там се развива. следователно съществуват безброй много светове, просто ние не сме в едно измерение с тях, това се отнася и за емоцията, защото повечето емоции ги свързваме със спомен или с начин на възприемане на случващото се .. така че вярвам, че може да има фетиш към емоцията
За мен фетиш е въобще всяка притегателна точка, която възбужда устойчиво даден човек и го насочва към желания. Разбира се, това понятие е доста по-широко от възприетото в обществото понятие за фетиша като предмет. Но тъй като принципна разлика няма в това,
че се възбуждаш от войнишко кепе,
или от мачкане на тестисите,
или от синеоки момчета,
или от думата "курво",
или от дантелени чорапки,
или от определен парфюм,
или от дългокраки,
или от определена поза,
следва, че отделянето на фетиша като притегателно явление само поради неговата материална обособеност е безполезна теоретична условност.