Според мен(нямам много опит),но от това,което съм научил и причинил на робинята си мога да ви кажа,че определено унижението и психическото наказание имат много по-голям ефект от физическото и по-дълготраен.така по-лесно можеш да препчупиш някого,а не с бой.несъм привърженик на боя.обичам да причинявам лека до средна болка,но свързана винаги с унижение.товае моето скромно мнение.:)
Защо "наказание"? За да те наказват значи правиш/си направил нещо лошо или нередно. Не може ли да правиш БДСМ за удоволствие, без да те наказват. За какво те наказват - за това, че си такъв какъвто си? Не е ли достатъчно негативно възприемано подобно поведение, че да се опитваме и сами да си го доукрасяваме в черно?
По темата: има моменти, когато имам нужда да усетя, че причинената ми болка е вид наказание за мисли или действия - един вид "биТо-плаТено" и все едно после сметката е чиста ;) в тези моменти "наказанието" е очаквано. Но тогава ме е страх защото, когато нямам усещането, че правя нещата както трябва, съответно нямам и сили да заредя положитело БДСМ-а, който правя. Няма хормони на щастието, единственото, което смекчава усещанията е някакво особено усещане за автоагресия, което ме опиянява.
Ако партньора е добър :) след ужаса от очакването на заслужената болка, наказанието - физическа болка или психическо унижение е като катарзис - и после си тръгваш по-чист и от бебе. Не разбирам унижението - за мен то носи единствено удоволствие на партьора, но аз гледам да избягвам всячески такива взаимоотношения - за мен те са крайно деструктивни.
Е как защо "наказание", защото иначе трябва да го наричаме "бой" или "побой", което не отразява точното отношение на доминиращия към причиняването на физическа болка:)
както ми каза един познат психиатър, агресията е една от най-силните емоции в човека. Тя може да бъде насочена към другите, може и към себе си. Но все пак тя си агресия....
Може би когато имаш власт и прояваваш агреся спрямо подчинените си в работата примерно, изпитваш подсъзнанелно чувство на вина и нужда да бъдеш наказан или унижен...
За мен всичко в БДСМ е свързано със секса ,ако няма възбуда наказанието и унижението стават безсмислени. Дали ще унижавам вербално с обиди или ще наказвам физически заради нещо което принципно не заслужава наказание -всичко е само и заради секса и удоволсвието от това. Моето отношение към БДСМ е като към секс игра която е силно възбуждаща и която носи невероятно удоволствие.Много различна и много дълбока...
Така ,че за какъв страх става въпрос? Очакване -да защото всеки очаква да получи върховно удоволсвие от партньора си ,съответно отдавайки се изцяло...в случая подчинявайки се
Това е моята теза за БДСМ -наказания и унижение ,не ангажирам никой с нея.
Флагелация - бичуване за религиозно или емоционално удовлетворение.
В света на bdsm болката представлява именно удовлетворение, очищение, много често - възбуда, сексуална и емоционална. Хората може да развиваме "зависимост" или силно влечение към болката, разбира се, поднесена от когото, където и "както" трябва. И всички сме си индивидуалности - напр. едни имат повече търпимост към зъбобола, други - не траят изобщо и веднага тичат при дежурния зъболекар.
Много често причиняването на болка е неразривно свързано с унижението, засрамването. Нима не е засрамващо да те напляскат като непослушно момиче/ момче, на голо дупе? Ами ако и чуят или видят... еди-кои-си? Това си е парадоксът на bdsm - хората получаваме някакво удоволствие от привидно неприятни, неприети (отхвърлени) неща - болка, срам, унижение, господство. Сякаш по-присъщо е на хората да са садисти, това изглежда е по-близко до психиката ни, повече ни разпалва, някак си по-обосновано е от психическа гледна точка. Мазохистите, според мен, са ценни същества, може би по-задълбочени, по-шарени дори... Нека да има равновесие...
Профил
Вход
