Светът на съвременния човек е преди всичко визуален. Телевизионни програми, филми, плакати, билбордове, сайтове - информацията ни залива под формата на добре изглеждащи, активно налагани и всепроникващи образи. Дали продават някакъв продукт, заиграват с естетическите ни разбирания или се стремят да отговорят на емоционалните ни потребности, представите които виждаме всеки ден са толкова мащабни, че създават паралелна реалност. Една могъща действителност, която не без активното ни съдействие на зрители, читатели или потенциални клиенти оформя не само нагласите ни в настоящето, но и очакванията ни за бъдещето.
Доколко вашите еротични и сексуални желания се влияят от образите, които виждате?
Имате ли конкретен фетиш или желание, появило се в резултат на гледан филм, прочетено списание или зареждане на съдържание в Интернет?
Възможно ли е да се гради хипотезата, че това желание не би ви споходило, ако не съществуваше "машината за илюзии" на масовите медии?
И без мултимедията наоколо силно предполагам, че пак щях да имам същите насоки във фетишите и сексуланото предпочитание. Но едва ли щях например да се кефя на пони фетиша, щото посмъртно такова нещо нямаше да може да ми хрумне на мен. Или на някои други неща, пак по същата причина. Като цяло, склонен съм да вярвам че образите дават финалните краски, а общата картина е дело на психиката и заобикалящата среда.
За първи път осъзнах че сексуалните ми предпочитания не са като на болшинството други хора,когато прочетох книгата "Историята на О".На всяка страница си представях че съм там,в книгата,между онези които измъчват и унижават младата жена /която всъщност във фантазиите ми беше мъж/.Но просто това си е било заложено вече в мен,книгата беше само малкия тласък към самоупознаването.
Здравеите при мен нещата като различни се появиха още при 5 и 6 годишна възраст като силно изразени още от тогава така еи до днес но тогава мислех че само аз съм тъкъв но сега разбирам че и ма и много др хора като мен
Търсенето определя предлагането. Цялата тази индустиря работи, защото има търсене. Тук ще се съглася с Войчин, че мултимедията дава само различни краски. Ако мога да развия неговата теза, мога да кажа, че според мен информацията която получаваме от медиите като цяло може би ни помага да си изясним сами за себе си собствените си фетиши в детайли. Примерно моят фетиш е да бъда доминиран от жена. Благодарение на интернет и торент тракерите попаднах на комикси на Xavier Duvet, където намерих различни сценарии за това как можеш да бъдеш доминиран и феминизиран и по този начни избистрих собствения си фетиш. В тази връзка смятам, че ако човек няма вътрешното влечение към даден фетиш, гледането на различни филми или друга информация не би могла да му повлияе в насока, че да го направи фетишист.