BDSM включва разнообразни практики и различни типове отношения, обединени от сходна основа, но имащи понякога много различни проявления, цели и мотивация. Така например пляскането с камшик може да бъде съвсем невинно, дори бутафорно забавление в еротичната игра или пък източник на болезнени усещания в садомазохистичните практики без използването му да има каквато и да е друга цел освен доставянето на взаимно удоволствие на партньорите. В други случи боят с камшик би могъл да има специфични функции, много различни от сексуалните - например да служи за наказание при провинение на подчинения партньор.
И ако ролите, с които всеки от нас се идентифицира (доминиращ / подчинен, садист / мазохист или пък фетишист, а защо не и само любопитен), донякъде обрисуват мотивите и целите, водещи ни към BDSM, то същината често се крие в детайлите. Така например едно е да харесваш доминиране и подчинение като сеансова практика (обикновено под формата на самостойна еротична игра или прелюдия към секс), съвсем друго е да се стремиш да организираш интимната си връзка върху тази плоскост, както е при отношенията D/s life style (популярни като 24/7).
Какво е BDSM за вас - източник на разнообразие в секса, предпочитана еротична игра или желана форма за изграждане на цялостните отношения с партньора?
Повече психологически или по-скоро физически (без второто задължително да изключва емоции и любов) са усещанията, които търсите? Как се отразява това на игрите, които практикувате?
Определящи ли са любимите ви практики за ролята в BDSM, с която се асоциирате?
Моля ви да не гледате на темата елементарно или пък твърде отвисоко. В нея са синтезирани част от най-често задаваните въпроси, които получава екипа. С отговорите си можете да помогнете на мнозина да изяснят характера на своите влечения. Избягайте от сухата теория, от опасенията за правилно или неправилно и ни запознайте с начина, по който изглежда BDSM за вас.
Здравейте за мен във бдсм отношенията има много еротика и красота.Но за всеки тя е много персонална.Мисля че еротиката красотата и бдсм са свързани постояно и не се исключват един другего
темата е много интересна, за което благодаря на Мефистофел !
Всички знаете, че правя про бдсм, но не е само това....аз съм си доминантна и като характер, и като даденост (има разлика между доминантна и доминираща).
По-скоро бих се определила като садистка и фетишистка, но като че ли напоследък преобладава садизма......
Не мога да нарека БДСМ мой lifestyle, примерно да имам такава връзка 24/7, или лични роб и слуги (за каквито много мъже ми се предлагат)
Аз си имам изградени навици и начин на живот, не бих изтърпяла някой по цял ден да ми се мотае гол по престилка, уж че чисти :-))))))
Във всичките ми интимни връзки през последните години, е имало задължително елементи на D/s и фетиш.... със или без секс. За мен секса изобщо не е приоритет.
Да, определено се кефя на мазохистите, и на хард изживяванията, но след това искам да остана с моите си неща и мисли......в моя си свят, тоест не допускам никого в територията си.
Мнението е променяно 2 пъти, за последно на 06.03.2009 12:40. Виж повече!
Подчинението,унижението и болката при мен лично е някакъв емоционален дефицит,който си набавям чрез БДСМ.Не влагам любов ,просто емоции,усещане и разтоварване.Когато ежедневието е препълнено с отговорности,напрежение и подчинени,който да ръководиш,това е идеалния релакс за мен.Бягство от стреса.
Всеки има своя прочит на бдсм, без значение дали е като усещане – инстинктивно, присъщо и характеропатично, или с времето е формулиран в (относително) ясни представи и желания. Личен прочит. Затова и мигам учестено всеки път, когато се сблъскам с бдсм като „философия”, „концепция”, не дай боже „религия” и изобщо всякакъв такъв тип очила, които се опитват да ти покажат, обяснят и подредят света, налагайки императивно правила на поведение, норми в мисленето, роли и модели, изобщо – да те вкарат в правия път. Апропо – абсолютно аналогично на т.нар „общоприето”:-).
За мен бдсм е средство, език за комуникация. Да изразя и да възприема. Ако нямаш какво да „кажеш” (често и на кого да го „кажеш”), няма никакво значение, че го владееш. Средство. Същественото е което носим в себе си - възгледи, желания, чувства, история... Можем да изберем повече или по-малко удачен начин да ги изразим или удовлетворим (за част от тях бдсм е подходящ), понякога изобщо не намираме начин, но те си остават опорната точка. Не поставям бдсм по презумпция в личните и интимните си взаимоотношения, а от формулировки като „за мен бдсм е лайф стайл”, „след бдсм ванила ми е скучна” или „без бдсм не ми става”, спонтанно изигравам най-долното джудже („брррр” и бързо многократно завъртане на главата с малка амплитуда) и паля свещ против (само)осакатяване.
Искрено се надявам никой да не се чувства засегнат от горното, мнението е лично. Възприемам бдсм като „нещо повече”, допълнителен цвят, а не като алтернатива, заместител и единствена истина. Дори самата абревиатура използвам по необходимост – не поради абсолютно идентифициране, а поради липса на по-добра. И за удобство – 4 букви, безкрайна обтекаемост и крайна условност:-)
Адмирации за темата, Мефистофел, макар заглавието й да е донякъде подвеждащо.