Как правите игрите си - с любов или неангажиращ перверзен секс?
Колкото хора, толкова и мнения предполагам. При това не само заради отношението им към тези неща, но и продиктувани от обстоятелствата.
И по точния въпрос е : Как бихте желали да бъде?
За мен отдаване без любов няма, другото е техническа тренировка на човешките възможности, спорт .
За други БДСМ е нещо чудовищтно и там няма място за чувства.
Във фантазиите на подчинените, доминанта е жесток и безчувствен човек. Но често това е само фикция, жестокоста, бецчувствието и насилието са само симулация. Не че няма болка, но често тя се причинява от и с любов.
Любовта е тази, която причинява страдание на романтици и фетишисти по един и същ начин. Просто визията и отношението към акта е различно.
При мен чувствата винаги са били водещи еднаква страст съм влагал в стандартния секс и извратените игрички, при мен се получи така че почти началото във връзката признах за някои свой наклонности и са се получавали доста незабравими моменти, някак си не си представям да се доверя така на човек с който няма любов...но времето щв покаже
Аз сам родена от любов - заради нея живея. В еждневие, жестове, работа, поезия и каквото се сетя друго винаги влагам или дори изпълвам с любов, за мен по друг начин не може. Иначе живота няма да е истински. Навсякъде оставям по нещо, а в повечето случаи по много с любов, за да мога да продължа да я развивам в себе си...Иначе изчезваш...сливаш се със сивите рамки на безличието...
Но как е за другите..Как е за теб...Това знаеш само ти..само ти ще ми покажеш...
За себе си зная - Аз съм покръстена от парещите пръсти на ЛЮБОВТА!
Определено обичта се е намесила отдавна.. БДСМ аспекта в нашите взаимоотношения се разсрастна отвъд чисто сексуалното и определено вече се чувствам пълноценна.
Дори и да не беше така, пак бих търсила обич. БДСМ за мен е твърде интимна и съкровена моя част, която не бих оголила пред всеки. Хем съм наивна, хем недоверчива.. Парадокс, но е факт - трябва ми време да опозная човека, да го заобичам, да се почувстваме близки, той да спечели уважението ми (защото даром не го давам) и след това вече бих коленичила пред него - чак когато се убедя, че той заслужава моето подчинение.
Естествено няма начин да не споделя колко много обичам господаря си и колко съм благодарна на съдбата, че ни събра на такава ранна възраст.
Профил
Вход
