Защо се страхуваме толкова един от друг? Не искаме да се разкриваме, пазим се да не проникнат в същността ни, внимаваме какво и колко казваме за себе си.... Може би страха от неизвестността ни караме да се страхуваме един от друг, но когато станем близки се отпускаме привидно, пак има страх...но защо е този страх, да не ви откраднат индентичността ли?
Недоверието поражда недоверие.
Ако има човек, който казва, че не се страхува... значи има нещо, което не е наред.
Всеки човек се страхува, един от змиите, друг от общуването.
Все пак, повтарям се, но сме големи хора, със своите ежедневни проблеми, повечето различни от този наш малък свят, наречен БДСМ.
Темата наистина е интересна.
Доверието и недоверието, общуването и мълчанието.....
Здравейте, мен не ме бива във философските обобщения, затова ще се позова на собствения си опит..
Винаги съм си патила от моята детска наивност (и други мои детски качества). Много пъти са ме наранявали с това, използвали са го срещу мен. Но аз продължавам да давам всичко от себе си, без да очаквам нищо в замяна. Не зная защо е така, опитвам се да го изкореня.. Но не мога. Емоционалният ми статус се равнява на този на 3-годишно сигурно :)
Има доста неща, за които бихме могли да се поучим от малките деца.
Досега (с малки изключения) никога не съм имала проблеми с разкриването, трябва ми много малко стимул да го направя.. Също като някое глухарче - свито и зелено насред тревичките, но когато изгрее слънцето и го погали с нежна топла ласка, глухарчето разлиства ярко-жълтото си цветче за да не изпусне и част от тази топлина. :)
Ех, колко съм поетична и хаотична сутрин.
........определено на българина му липсва култура на общуване. Един от най-големите му проблеми е егоизмът, като изключим факта, че е тесногръда и невежа гъдулка.... е за к`во общуване да говорим...остай,... пък тия другите, не знаят какво искат или избиват комплекси... а, бе, диваци сме си и варвари, мен ако питаш.
Мнението е променяно 1 пъти, за последно на 19.05.2008 22:29. Виж повече!
Страхът от неизвестното...страхът,че срещайки човека на живо,виждате ли,може би ще се разочароваме,тръгвайки с голямата кошница на очакванията...страхът да излезем от удобното си местенце,и да направим усилие,за да общуваме с хората...Май много станаха страховете,които ни пречат да общуваме на живо!!!...Аз лично харесвам да се запознавам с нови и интересни хора и се учудвам на тези страхове!Хора,излезте от удобната стая(бърлога)...!...Компа не може да ви даде това,което ще ви даде общуването tet a tet...
Страхът от себе си. От това, че някой може да види нещо, което не искаш да бъде видяно дори от теб. Най-напред ние създаваме образа си в нашето съзнание. И това е, което искаме да виждат другите. Дали се разкриваш или не, хората изграждат свое виждане за теб. Рядко това ни харесва. Защото искаме да ни приемат като личност, която е максимално близо до идеала на нашето его. С маски, понякога наслоени една върху друга с времето. И от другите очакваме много повече, отколкото могат да ни дадат. Но това се преодолява.
За разлика от страха, че някой се гаври с теб, докато "открито" сте общували. Един човек с няколко ника. Всеки един от тези псевдоними - в различна роля.
Когато някой се сблъска с подобно нещо в интернет, той се променя. Едни вдигат глава и продължават напред. Други не могат. Има случаи, в които попадаш неколкократно в такъв капан. Може да са просто шегобийци, не е задължително да са злонамерени, но подкопават крехката доверчивост, а могат и да пречупят духа.
В по-затворен кръг, където шансът някой да разпространи нещо за теб, което да те постави в неблагоприятна светлина, е доста голям. И страхът от това е напълно обясним. Може и да изглежда безсмислена тревога за някои, но често хората има какво да губят и не е нужно да плащат висока цена, за да бъдат себе си. Цената е tet`e a tet`е - не знаеш в кой случай какво плащаш, и с какво.
"Един човек с няколко ника. Всеки един от тези псевдоними - в различна роля. "
Толкова добре казано и все пак е странно, какво ново може да ти поднесе такъв човек, който е общувал с теб, разкрил е същността си и изведнъж е сложил следващата маска и е започнал новата игра...та той е същия, даже и обвивката му е същата, просто е захвърлил старата си маска и е надянал новата... За мен тези хора страдат от раздвоение на личността и се опитват да бъдат други, но не е това начина...Ако не се харесваш, просто опитай да се промениш, да промениш това, което не ти се нрави, но остани себе си и бъди ЧОВЕК, а не червей....За мен тези хора просто загубват своята идентичност и уникалност, защото всеки човек е уникален по своему и във всеки се крие нещо красиво и възвишено, независино от външността му.
И както е казала малко по горе Dilema, "много е трудно да осветиш тъмата в нечия душа", когато душата е черна, ние не можем да я обрисуваме с цветни краски...Явно СТРАХЪТ от общуването е в душите на хората с маските....
Наистина, цената на tet a tet е, че не знаеш какво плащаш...все пак при общуването очи в очи поне първоначално можеш и да не разкриваш някои съкровени неща,поне докато човека не е заслужил твоето доверие...тук аз влизам в противоречие със себе си, защото съм си наивен - мисля си още при първоначалния контакт,че щом аз не съм склонен към лъжа,и насрещният човек не е...
доверие много трудно се гради,но много лесно се разваля за 4асти от секундата.И аз не сам философ и не разбирам от много не6та но има хора с които може много лесно да се говори а с други и едно изре4ение не може6 да си каже6
Профил
Вход
