Ха ха, Линда, много ти благодаря, че ми даваш възможност да отговоря по темата без да се самоизтъквам, като някои :)
Относно жената и дали е вкусно с нея - да вкусно ми е, но това не ни пречи да си опитваме и други ястия :) И тя е Домина, при това не по-лоша от теб, не се саморекламира, има си достатъчно робчета, аз също си имам робиня и не се оплаквам, имаме обща робиня също.
Естествено приятно ми е да опитвам и ястия които не съм опитвал как са приготвени от дами харесващи трамплинга и не го крия. Като експерт в тая област (мнението не е мое) мога да кажа, че винаги има нещо интересно и вкусно когато не си "хапвал" от някоя готвачка на този хубав специалитет.
Само да добавя, за твое съжеление, няма да се случи да го опитвам от теб, просто нямам желание, за разлика от теб :) :) :)
И да, и не.
От една страна - уж липсват чувства. Тогава не е изневяра. Обаче, щом липсват чувства, тогава какво изобщо правиш с този 'трети' човек?
От друга страна - не може да кривваш от връзката всеки път, когато нещо не ти достига. Жена ти не прави свирки, мъжът ти не искал да те лиже, някой не харесва аналния секс или прекалено много харесва БДСМ... Мисля, че не е честно.
От трета страна - Queen of hell правилно казва,че ако знае - всичко е окей. Гадно става, ако нещата се случват скрито.
За мен е изневяра, ако потърсиш липсващото ти навън. Когато се свързваш с някого, ти приемаш, че той е това, което искаш.
Убедена съм, че ще си променя мнението, ако изпадна в положението на повечето тук, които си имат роби/господари.
И, преди да се огледа за нещо друго, според мен човек трябва да направи всичко възможно да запознае официалната си половинка с това, кеото харесва и да опитва дотогава, докато не го заплашат със зарязване.
Мнението е променяно 1 пъти, за последно на 25.07.2009 21:31. Виж повече!
Изневяра е когато прегръщаш един а мислиш за друг - изневеряваш на тримата ... на себе си, законния и " незаконния "
Изневяра е когато отдаваш живота си на човек, който не го цени...
Изневеряваш на себе си и на един непознат, с когото бихте били щастливи
Изневяра е когато обещаеш, че няма да си с друг но си с друг, независимо как точно си с другия - но напълно егоистично мислейки само са себе си.
И законния и " незаконния " са само бреме или инструмент в живота ти
Изневяра е когато разяждан от страсти си лош, недоволен съпруг.
Изневяра е да се виниш, че изневеряваш- това обезсмисля акта на запълване на липсата.
Изневяра идва от Вяра, или нейната загуба. Липса на вяра към другия, към себе си и до загуба на Вяра изобщо.
Ако е казано, че да се изневерява е престъпление, неморално и грешно, то си има причина . Но малко биха вдигнали ръка и хвърлили камък по прелюбодейци. Защото всеки било то мислено или с дела е направил изневяра към някого. Няма как да се разнищи тази тема, защото я има от как има хора по земята. Със сигурност и при общества където има полигамия също съществува дискутираното явление.
Защото доверието е над общества и цивилизации, то е космополитна величина.
Ако един човек се чуди дали изневерява било то и с БДСМ.....какъв БДСМ ще прави, като това са отношения в които доверието е решаващо.
Дали нещо е изневяра не е толкова решаващо като дума, определение, термин. Дали е нещо лошо акта да бъдеш с друг по някъкъв начин също.
Важно е да се намери баланса, физическия и емоционалния, при който " всички са доволни " - това е трудна работа, но да се намери относително най-доброто решение за дадената ситуация ....ето в това си струва да се вложи енергията. От вина и оправдания няма нужда.
И ще се върна на причините да се заклеймява изневярата. Тя, както и другите човешки прегрешения имат подмолното качество да се промъкват на пръсти. По-мъничко. ..." е мисля си за друг в това няма нищо лошо" , "е погледна към друг в това няма нищо лошо", "е прегърнах друг в това няма нищо лошо", "бях със друг само веднъж, с друг съм но законният няма да разбере",... дадените примери са само условни, за да покажа деградиращата градация. Човек затъва по малко без да се усети, и накрая толкова е затънал, че не може да се разплете и едната беда води друга. Та заради усложненията тези неща са опасни. Последиците са непредвидими, при далеч по-прости житейски ситуации.
Никой не може да каже извеверявай или не. Никой не може да вини и наказва другия. Нито да даде име на този акт. Нито пък класификация, като добро или зло.
Това всеки сам за себе си, според зрелостта, възгледите, емоционалноста и самата ситуация, спокойно и трезво трябва да реши.
Но така, че да бъде пълноценен за всичките роли с които се нагърбва.
БДСМ, БДСМ с чувства или без чувства, БДСМ с секс или без секс, Секс с БДСМ или без БДСМ
А любовта?
Нима да обичаш е изневяра? Та любовта е тази, която дава сили да се преминат градици смятани за невъзможни.
И след цялата тирада ето и мнението ми в две изречения
Мисълта, че BDSM не е изневяра е оправдание. Ако човек смяташе, че е прав изобщо този въпрос нямаше да го вълнува
Зависи, кой как приема изневярата и като каква степен на недоверие точно я определя за себе си.
Според мен Е изневяра, но това съвсем не означава, че е грешно.
Освен това, всеки решава сам за себе си как иска да погледне на тези не малко сложни човешки взаимоотношения и знае коя мисъл му помага да заспива по-лесно нощем.
Защо е нужно да налагаме мнения и да променяме виждания? И да кажем кой как го приема, това не би променило нищо.
Всеки си има позиция и не би я променил лесно, защото това е едно от нещата с деликатен баланс в живота на всеки човек.
Нека всеки си го приема за това което иска да е, което го кара да намери душевен покой и мир в себе си.
Не се живее лесно с изневярата, особено и ако е периодична (пък каквато и да е причината).
И да.......... мъжете никога не биха оставили семейството си, заради втората цигулка в оркестъра, но е неизбежно да започнат да изпитват чувства, да се привързват към субекта и тогава играта сравнително се усложнява.
Аз лично съм ставала свидетел как мъж изоставя жена си именно заради втората цигулка, с която се ожениха и даже си имат дете. Живи и здрави да са. А всичко започна на шега, уж бяха само секс приятелчета.....живота е непредсказуем!
Смятам , че когато търсиш сексуална наслада под формата на БДСМ или нещо друго , която не споделяш с половинката си , а с трети човек , е изневяра. Честно казано вероятността една такава изневяра да разруши напълно отношенията ти с партньора е огромна. От друга страна не трябва да пришпорваме партньорите си да опитат да правят с нас БДСМ плейове или по някакъв начин отношенията ни да гравитират около БДСМ , защото така ние желаем и ако го сторят , ще е знак на любов. Трябва да проявяваме уважение и разбиране , а не да търсим друг изход. Ако държим на човека до себе си и го обичаме истински , по-скоро бихме направили компромис със себе си , със сексуалните си желания , отколкото да ги следваме сляпо и инстинктивно и заради тях да разрушим връзката си например. Така виждам аз нещата.
Така е Secret, в общи линии съм съгласен с теб и съм на твоето становище. Само че при мен БДСМ няма как да бъде изневяра по простата причина че моята връзка не е ангажираща до такава степен че да притежавам партньорът си. За нас личната свобода е от огромно значение, а ревността е сведена до ниво уважение а не маняшка глупост. За мен изневярата винаги е свързана с доказани факти, случващи се пред очите ми. Тя трябва да е предумишлена, а не просто филрт за разнообразие, скрит от моето знание.Така че за мен изневярата винаги е била форма на протест на една от двете страни, другото е просто флирт, забежка, проба, одушник. И още нещо, една изневяра без пренасочване на любовта към трети човек просто не важи. Любовта е тази, която споява, сплотява две души, а не секса. Или каквато и да било форма на алтернативна сексуалност.
П.П.: ЛЮБОВТА няма НИЩО общо с флирта, а имено със сериозно обвързване. Любовта НЕМОЖЕ да е свързана с неангажираща връзка. По простата причина че самата любов ангажира ЦЯЛАТА ти личност. Любовта е причината за пълното отдаване. И когато я има изневярата НЯМА място там! Ревноста ВИНАГИ е предумишлена. Тя е форма на протест, знак че другия повече не е желан или е прекалено недостатъчен, признак за охладняла любов или липса на такава. Никога през целия си живот НЕ СЪМ изневерявал, когато съм обичал. Не съм изневерявал и след това, защото изневярата ми е чужда. Но любовта ВИНАГИ остава.
Мнението е променяно 2 пъти, за последно на 15.08.2011 10:18. Виж повече!
Леко си промених мнението. Твърдо Е изневяра.
Малко филосфски да започна - има някои неща, които е по-добре или да имаш изцяло, или изобщо да нямаш. ЛЮБОВТА към партньора е едно от тях и един човек на място няма да я дели между "мъжа/жената на живота ми" и "партньор/ка само за секс". Един читав човек няма да има неангажираща връзка и да я нарича за пред другите "сериозна"... нито обратното.
Не ми се иска да изпадам в празни философствания, но хората са казали - по-добре сам, отколкото зле придружен. Връзката, в която няма истинска любов, няма съобразяване и всяко флиртче се приема "с уважение и разбиране", защото другият бил личност - не е връзка. Това е компромис, някакъв човек, с когото делите леглото, докато чакаш да ти се появи идеалния партньор, на когото да се отдадеш истински. Не познавам човек, който не иска да се отдаде изцяло на някого, но познавам много хора, които се раздават малко по-малко, защото идеалния партньор все не идва и не идва и те просто правят компромис, докато чакат.... И така и се изнизва животът им - скачане от човек на човек и толериране на чуждите забежки - просто защото и те самите имат такива забежки и им е съвестно да обвинят другия.
Не вярвам особено, че ще срещна любовта така, както аз я виждам, но твърдо вярвам в това си виждане - истинската любов не е между две личности, тя е СЛИВАНЕ на двете личности в едно така, че да не могат сами себе си да различат.
„ Не вярвам особено, че ще срещна любовта така, както аз я виждам, но твърдо вярвам в това си виждане - истинската любов не е между две личности, тя е СЛИВАНЕ на двете личности в едно така, че да не могат сами себе си да различат”
Onnelinen, ще си позволя два цитата от двама мъже, които ми изплуваха в ума когато четах какво е твоето отношение към любовта, симбиозата, изневярата, моногаията, секса....Ще си позволя да ги цитирам:
"Главното е каква взаимност имаме предвид, когато говорим за обич. Дали мислим за обичта като зрелия отговор на проблема за съществуването, или става дума за неразвитите форми на обичта, които могат да се нарекат симбиотичен съюз? В следващите страници ще наричаме обич само първото понятие. А ще започнем разсъжденията си върху „обичта“ с второто.
Биологичен модел на симбиотичния съюз намираме в отношението между бременната майка и зародиша. Те са две същества в едно цяло. Те живеят „заедно“ (symbiosis), нуждаят се едно от друго. Зародишът е част от майката, получава от нея всичко, което му е необходимо. Майката е неговият свят. Тя го храни, закриля го, но и нейният живот придобива по-голям смисъл. При психичния симбиотичен съюз двата организма са независими един от друг, но е налице същият вид привързаност в психологическо отношение.
Пасивната форма на симбиотичния съюз е подчинението или ако използваме клиничния термин – мазохизмът. Мазохистът се избавя от непоносимото чувство на самота и откъснатост и става придатък на друго лице, което го насочва, ръководи и закриля. То е неговият живот, неговият кислород. Възвеличава се силата му – човек или бог, той е всичко, аз съм нищо, освен че представлявам част от него. И като такъв съм неделим от величието, от силата и сигурността. Мазохистът не е длъжен да взема решения, да поема някакви рискове. Той никога не остава сам, но не е самостоятелен. Липсва му целостта на личността, още не се е родил окончателно. В религиозен контекст обектът на боготворене се нарича идол. В светския контекст на мазохистичната обич основният механизъм – идолопоклонството – е същият. Мазохистичното отношение може да се съчетава и с физически, сексуален нагон. Тогава в подчинението участва не само духът, но и тялото. Може да има мазохистично подчинение на съдбата, на болестта, на ритмичната музика, на оргийната възбуда, последвала от приемане на наркотици или от хипнотичен транс – при всички случаи мазохистът се отрича от своята цялостност, става оръдие на някого или на нещо извън своята личност, от него не се изисква да решава с творческа активност проблема на съществуването си.
Активната форма на симбиотичен съюз е господството, или садизмът, ако използваме психичния термин, кореспондиращ на мазохизма. Садистът иска да се избави от своята самота и от чувството си на затворник и превръща в свой придатък друго лице, което го боготвори. Садистът е зависим от подчиняващото му се лице и обратното, два-
мата не могат да живеят един без друг. Единствената разлика е, че той
командва, експлоатира, оскърбява, унижава, а мазохистът бива командван, експлоатиран, наскърбяван, унижаван. Макар във външната реалност между двамата-да има съществена разлика, в по-дълбок, емоционален план разликата е по-малка от общото – спойка без цялостност. Ако това бъде разбрано, няма да е изненада, че едно лице реагира като садист или като мазохист към различни обекти
В противовес на симбиотичния съюз зрялата обич е съюз при запазване на цялостността на личността, на нейната индивидуалност. Обичта е активната сила у човека. Сила, която събаря стените, отделящи го от неговите събратя, и го обединява с тях. Обичта му дава възможност да преодолее чувството за изолираност и самота и същевременно да не накърнява личността си, да запази своята цялостност. В обичта се наблюдава противоречивият процес, че две същества се сливат в едно и въпреки това запазват самостойността си."
Из „ Изкуството да обичаш” на Ериф Фром
"Най-лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, че трябва да търсят половинката си. Защо не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина. Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почувстват пълноценни. Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост, а когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов, може да има бракове, но няма да има двойка." "Основната идея е да осъзнаеш, че ти си цял човек и заслужаваш цял човек. Ако не гледаш на нещата така, тогава ще имаш един малък голям проблем".
Из „Да се обичаме с отворени очи” на Хорхе Букай
Да не дотежавам с излишни мои размисли що е любов, изневяра и вяра, ала бих искала да споделя, че твърдостта и любовта са....сякаш две взаимно изключващи се нещица. Човек в душевната и телесна любов би трябвало да е като водата – променлив, флуиден, заемащ формата на съда, в който се излиза, но и да не забравяме че няма нищо по меко и същевременно твърдо от водата. Капката и камъка издълбава...
Butterfly
P.S. Според дебелите книги, ако не можеш да различиш себе си от другия си е чиста проба шизофрения. Не случайно любовта често се оприличава на лудостта. Не че някой е дал точно определение на тези две състояния на душата.
Butterfly, съвсем на място включване. Заслужава си да поразсъждаваме върху ценните мисли на титаните Ерих Фром и Хорхе Букай. Особено на Букай. След такъв обстоен анализ около понятието ЛЮБОВ и взаимовръзките и в междуличностните взаимоотношения немога да кажа нищо друго освен че един човек за да разбере повече неща за едно нещо или някой не е достатъчно да го гледа само от собствения си балон с илюзии, вярвания, стереотипи и начин на мислене. Всичко е въпрос на смелост, решителност и вяра. Не са малко хората които се страхуват да рушат балонени крепости. Но все още вярвам че не са малко и онези, които строят от камък и желязо и не върху плаващи пясъци а върху здрави и сигурни (доказали се) основи. Хубаво е да имаш вяра в себе си, но още по-хубаво е тази вяра да не подценява обстоятелството че сме живи личности, живеещи в реална среда и общуващи с други реални и самостоятелни личности.
"...Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост, а когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов..."
Профил
Вход
