Толкова ли нямате какво да кажете, че пускате километрични цитати?
Butterfly, не видях връзката между цитираното от теб и това, което аз съм писала. Надявам се, че всеки тук говори от личния си опит – моят личен опит е нито една изневяра. Съмнявам се много хора тук да могат да кажат същото за себе си.
Ако не можете да се похвалите точно с това, е безочие да пишете глупости, че изневярата е трябвало да се приема, че някои постъпки не били изневяра… Кой го казва? Кака ти Линда няколко мнения по-нагоре, която по този начин си вади хляба? Или някой „от нашите”, който си има съпруг/а вкъщи и си хойка навън да си задоволява фетишите, защото „не срещал разбиране”?
Да, много е лесно да си вдигнеш шапката при първото разминаване с партньора и да отидеш да се забавляваш с някой друг. На мен не ми се вижда нито много за хвалене, нито много интелигентно такова поведение. Не те разбирал... А ти него дали го разбираш?
"Най-лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, че трябва да търсят половинката си. Защо не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина. "
Защото, Butterfly, целият човек трябва да бъде приет в неговата цялост. В момента коментираме изневярата, а изневярата означава, че извършилият я НЕ ПРИЕМА партньора си какъвто е, но от друга страна по някаква причина го е страх да прекъсне връзката, която не го устройва - и си търси допълнения навън. Не се опитва сам да се промени, да направи компромис, да прозре "интелигентно" причините, поради които партньорът му не желае това или онова.
Така че, Butterfly, да ти цитирам и аз едно кратичко изречение: толерантността е първата крачка към апатията - и да допълня - включително и в любовта. Неведнъж съм го казвала по най-различни начини - разпасаните уж обвързани хора за мен не са читави. И говоря от личния опит на човек, който не прави такива работи, ама на него са му го причинявали. Не съм видяла човек, който е изневерявал или е бил третияъ ъгъл в любовен триъгълник, който да твърди, че изневярата е нещо лошо. Всичките такива индивиди всякак се опитват да си намерят оправдание да си избършат гъза. Да те питам тебе и всички философи – защо е така, случайно ли е? Аз си имам кратичък отговор и знам колко дълги и цитиращи ще са вашите отговори.
Съжалявам, ако съм досадила с цитати. Не ми беше самоцел да дразня или провокирам. Просто харесвам размислите на тези двама автора и затова...не че нямам и аз разочарования, тъги, болки, любовни драми на темата изневяра. Дали ще го назовеш бдсм, дали „само една свирка, само секс, само платоническа любов, само кафе”, когато си влюбен все боли....уви...Но жертва отказвам да бъда!
Няколко думи за личния ми опит, за да не звуча като книга. Не познавам сексуалната моногамия, чужда ми е, непомянтна ми е, трудно постижима ми е. Държа на личния си периметър, пространство, глътка въздух и чаша чай, те са си мои. Както и четката за зъби. Надявам се, че имам силата и волята и куража да уважавам тези неща и в човекът, който обичам и с който съм спътник. Според мен това няма нищо общо нито със секса, нито с бдсм, ното с която и да е форма на сексуалност и телесна форма на любов. Да обичаш е твърде по-извисено надсексуално чувство и добре, че е така. Виж, страстта, увлечението, романтиката, първите 9 седмици и половина...там всички са сексуално отдадени един на друг и е лесно. Особено в прелестното очарование на младостта...
Не зная дали съм по-правата, по-кривата, по-бялата или по-черната не тема изневяра. Бих искала да не наранявам със себе си и се опитвам да споделям почтенно и откровено моите нагласи към секса с човека, с когото съм предварително. Не искам да го боля със себе си, поне не и нарочно и преднамерено. Такава съм каквато съм. Но едно е сигурно, твърда и крайна не съм, живота винаги кастри и заобля ръбатите неща. Не зная отговора на въпроса дали бдсм е изневяра или не е. Нямам и аршин спрямо който да меря.
Бих искала да седна и да поговоря спокойно с двойки, които са живяли десетилетия заедно...за да чуя от патилите те какво думат за изневярата и дали твърдостта или мекотата ги е съхранила заедно.
Чувала съм, че лебедите са моногамни живи твари. Дано се преродя в лебед и позная какво е и това усещане...
М да, комплексът за малоценност никога не е бил добър съветник. За съжаление той е една от причините за изкривеното схващане на понятия като ревност и любов. Същото е и с изневярата, която не бива да се бърка с чувство. Изневярата е АКТ на неверие и винаги има основателни мотиви за нея. Но също така е съпроводена и от едно отвратително чувство-мъст. Често отмъщението е предизвикано от неразбиране, обърканост, неадекватност и ревност разбира се, често проявяваща се имено чрез акта на изневярата. Но нима да изневериш е решение на проблема? Напротив, проблема обикновено се задълбочава още повече. Имено поради тази причина аз нямам опитност като неверник.
Друго нещо, което също е неправилно това е да се бърка понятието изневяра с полигамия или полигамност в отношенията. Butterfly, хубав пример с лебедите, още повече че моногамността им продължава до смърт. Ако единия то двойката лебеди умре по някаква причина другият се самоубива. Нещо абсолютно абсурдно като решение на проблема при нас хората.
В миналото имах опитност от моногамна връзка, продължила почти 4 години. За щастие успях да се измъкна от лапите на смъртта. Тогава бях ревнив до полуда. Ревността за съжаление е опасно чувство, което може да се превърне в кошмар, за самите нас. След опитът ми за самоубийство успях някак си да се видя от страни и се отвратих от себе си. Казах си: Как може да съм толкова жалък и отвратителен? Казвам ви, до тогава не познавах по-ревнив човек от себе си. Ревността ме накара да падна толкова ниско, че дълго време чистих срамът от глупостта си. И сега, когато занищваме темата за изневярата се връщам с огромна неприязън към миналото и виждам как този акт от страна на бивша партньорка ме накара да се преобърна на 360 градуса. Прекалената привързаност, моногамните предпоставки, вричанията и т.н. са най-големия враг на една връзка. Това са изводите които си направих и то не само от една от връзките ми а от повечето. Любовта е едно от най-прекрасните чувства на света но и един от най-коварните ни врагове. Любовта има нужда от своята свобода. Впримчиш ли я в моногамна условност тя сякъш е готова да те онищожи до последния ти атом. До последната частичка от твоята личност. Първо те превръща в свой роб, после често и в своя жертва. Не на ревността, не на изневярата, но НЕ и на моногамността!
"Бих искала да не наранявам със себе си и се опитвам да споделям почтенно и откровено моите нагласи към секса с човека, с когото съм предварително. Не искам да го боля със себе си, поне не и нарочно и преднамерено. "
На мен това ми е основен приоритет. Не заради нещо друго, а от егоистични подбуди - убедена съм, че каквото направиш, особено лошо, ще ти се върне тъпкано. Така че гледам да не правя лошо.
Да, имало е случаи, когато партньорът ми не може да отговори на някое мое желание, но не съм хуквала да си търся нещо друго, защото си давам сметка, че този партньор аз съм го избрала. Да тръгна да търся друг значи да си призная пред себе си, че не съм си направила избора правилно. Да търся друг и същевременно да остана с този партньор - това значи да призная пред себе си, че съм малодушна и егоистична, и че чувствата на партньора ми изобщо не ме вълнуват, важна съм само аз.
Поради тези причини не приемам изневярата. По-добре да изоставя партньора си, вместо да го мъча с поведението си... и него, и моята съвест.
И все пак, нека уточня, понеже май не се разбира - ако всичко е известно, ако тръгваш към отношенията с другия с "информирано съгласие" един вид, ако - дай, Боже, колкото и цинично да звучи - и двамата сте полигамни - чудесно. Но в такива случаи изневяра просто няма. Аз коментирам случаите, когато моногамен партньор като мен се обвърже, без да знае, с полигамен партньор като писалата по-горе майничка. Има ОГРОМНА разлика между уважението към избран партньор, когото смяташ за единствен, и уважението към изневярата като към проява на личността. Ей, Бога ми, не мога да го разбера това проявление на личността, когато става дума за отношения между моно- и тайно изневеряващ полигамен човек, просто не мога. Цинично е да не приемаш критика от собствения си моногамен партньор, но въпреки това да продължаваш да го мъчиш. Е, мисля, че моят егоизъм "не изневерявам, за да не изневерят на мен" е по-добър от егоизма "аз друг свестен партньор няма да намеря, освен тебе, ама ще си кръшкам, защото не си ми достатъчен/а".
В интерес на истината, не изневерявам, защото НЕ ЖЕЛАЯ и НЯМАМ НУЖДА да изневерявам. Виждам, че такова мислене се възприема като "задоволявам се с малко". Още една цинична проява.
Твърде много стават циничните прояви, които се изкарват право на личността. Да продължа с цитирането, но в момента не ми се търси статията - наскоро четох, че интелигентните и образовани мъже изневеряват по-малко. Убедена съм, че един интелигентен и ЗРЯЛ човек няма нужда като малко дете да бъде поощряван и харесван от целия свят. Толкоз за интелигентността и комплексите.
Обсебването и егоизма на една личност спрямо друга неможе да доведе до нищо друго освен до загуба и разруха. Налагането и насилствения начин за промяна на другия е нищо повече освен престъпление над личността. Никой неможе да ти диктува и заповядва как да живееш, как да обичаш и мразиш, как едва ли не да ходиш по малка нужда. Освен ако няма взаимно съгласие между двата партньора. Там където няма съгласие се сеят раздори. Там където има раздори има разделение и дисхармония. Там където има противоречие има и вражда. Там където има вражда има и война. За какво съвместно съжителство и връзка иде реч? Когато единият неможе да приеме другият такъв какъвто е няма смисъл от връзка. Да, компромиси винаги има, но те не бива да разрушават ничий свят. Каквото посееш това и ще да пожънеш. Ако посееш егоизъм ще пожънеш бурени, ако посееш наглост ще пожънеш разочарование, ако посееш инат ще пожънеш самота, ако посееш ревност ще пожънеш сълзи, ако посееш страх ще пожънеш загуби, ако посееш неверие ще пожънеш упрек, ако посееш любов ще спечелиш себе си. Не се стреми да променяш другия, това е равностойно на предателство. Ако си се влюбил в някого заради самия него защо ти е нужно да го променяш? Ако е заради самия теб нима това не е егоизъм? Изневяра ли е БДСМ или не? Всеки ПРЕДНАМЕРЕН акт, чрез който нараняваме другият против волята му, и във физически и в духовен аспект е изневяра. Няма значение БДСМ ли е, ванила ли е, целувка с език или просто флирт чрез поглед. Изневярата е акт на протест, срещу предателството на другия.
баси ако се включа и тука, какви интриги мога да пусна не е истина .. за кефа на изродите дето са вътре и извън темата, дето четат и ядат пуканки ...
на човек може да му се завие свят от изписани простотии ... и е адски труден избор на коя точно да се отговори.
Относно сравнението на "любовта" с "лудостта" - за политика и добротата е "лудост", а също и от Ботев - "свестните ги смятат за луди" - въпрос на личен избор. После е въпрос и на интелект да осъзнаеш какъв е реалния избор на човека отсреща и какъв се опитва, той да те убеди, че е. Някои избори вървят ръка за ръка с други и нека после не се заблуждаваме, че ни отхвърлят единствено заради сексуални различия и нека не си измиваме ръцете с тях.
Любовта е различна. Един обича друг, друг обича шкембечорба с чесън, трети обича парите - в общи линии светът се пръска по шевовете от любов ...
Любовта е като историята - едни я създават и изгарят в нея, а съвсем други - разсъждават трезво върху нейните плюсове, минуси и значение. Разните там титани ли са, волфрами ли са, разните дебели книги - са нито повече, нито по-малко от предисторията докарваща народи и поколения до ситуации като тази: http://vbox7.com/play:1a6caa32
където не остава място за друго, освен, само да се разсъждава върху нещо отдавна забравено или никога не срещано.
А може ли все пак да се върнем на темата за изневярата? Ревността е следствие от изневярата, а не причина за нея. Молим. И самоубийците да ходят да си показват психическите отклонения другаде, За протокола, аз опитах един път да си срежа вените ... на 12. С такива темпове на развитие и изпреварване на другите, сигурно на 30 ще изпитам острото усещане на прясно пенсионирана женица, че съм загубила смисъла на живота си. Може би тогава, от нямане какво да правя, ще се науча най-сетне да шия.
Изглежда тук в тази тема (а и не само в тази) целта на постовете е предумишлено заяждане и поводи за интриги, вместо разискване по същество и толериране на чуждото мнение. В този случай "драги" съфорумци няма да ви предоставя това "удоволствие". Лека нощ.
П.П.: "Скъпа, можеш да изключиш сутрешното кафе, че кафеварката стана на каймак."
Профил
Вход
