Публичното увижение би имало смисъл и е подходящо само пред съмишленици! Противното е възможно да предизвика идването или на полицията или на онези дето носят едни бели престилки, дето ръкавите им се завръзват зад гърба! хи хи хи
На мен лично публичните унижения ми допадат и то доста. Разбра се е много грубо да си се запознал с някой току що и да го изтапанчиш насред площада. Това бих го направила, когато съм опознала достатъчно роба. Също така мястото е много важно. Като за начало бих го направила с други хора, свързани с БДСМ, след което ще увеличавам страха напрежението и унижението с места, на които биха ни видели и обикновени хорица. Но задължително някъде, където не биха познали мен или роба. Се пак искам да унижавам него, не себе си.
Публичните унижения са чудеснo преживяване за хората ексхибиционисти. За останалите, както са казали англичаните: "Don't knock it until you try it!" или "Не го отхвърляйте преди да сте го опитали!"
Бих приел подобно нещо без задръжки пред хора, запознати с БДСМ идеологията, но бих имал определени резерви, ако трябва да го направя пред обикновенни хора.....всичко зависи от подхода и от вида унижение....напр. един страпон от жена на мъж би се приело по-нормално за другите, отколкото писинга или бичуването пред тях.
Преди няколко дни станах неволен свидетел на нещо, което силно ме впечатли. Площада на Морска гара - Варна... 9 ч. сутринта...Премиера Борисов връчваше дипломите персонално на двадесетината курсанти - отличници на Висшето военноморско училище, между които и 4 момичета. Присъстваха министъра на отбраната, кмета на Варна, висши военни от морските сили, много граждани. Военна музика, празнично настроение, бели униформи, огнестрелни и хладни оръжия...както си му е реда... :)
След церемонията по награждаването всички заедно отидохме до нашия военен кораб, за да се разходим по палубата и да го разгледаме. Гражданите бавничко се качваха по тясната метална стълба до палубата. Горе срещу стълбата двама младши офицери, единият от които жена, посрещаха и усмихнато приветстваха посетителите. Изведнъж откъм кърмата се приближи моторист с намерение да мине зад офицерите. Неговата тъмносиня работна униформа без никакви отличителни знаци странно контрастираше със снежнобелите униформи с жълти еполети и лъскави бронзови копчета на офицерите. Жената го забеляза, направи две крачки към него и го спря на място.
Попита го какво прави точно сега тук на палубата. В отговор моториста измънка нещо, че имал някаква работа на носа на кораба. Дамата - офицер го изгледа с поглед, който би го изпепелил, ако той беше парче дърво. Стисна го с два пръста за лявата мишница, като опъна нагоре и дрехата му, и му заповяда да се връща в машинното помещение, като същевременно го блъсна в съответната посока. И това стана пред погледите на десетки, а може би и на стотици хора. Моториста наведе глава и мълчаливо се подчини, като се върна от там, от където беше дошъл. А мъжът си го биваше - невисок, с ниско чело и квадратна челюст, широки рамене и могъщи ръце...За момент си помислих, че ако поиска, би могъл да прекърши на две стройната и елегантна офицерка... ;)
Но все пак...служебната йерархия, дисциплината, които царяха на кораба, същия, който наскоро се върна от охрана на либийското морско пространство...
А офицерката се отнесе с моториста като с боклук, отрепка...това, както и безропотното и механично негово подчинение, като марионетка, все още ме връщат към тази случка...не ми е лесно да я забравя...
Като идея публичното унижение е тръпка, който бих се осмелил да опитам...
Ако е за улица - не би ме притеснило толкова, а виж - в затворено пространство - магазин, книжарница, заведение - където би ми се наложило... може би защото аудиторията е "постоянна" би ме притеснило.
Но все пак бих опитал. А ако човек е с маска, слънчеви очила или нещо подобно - определено бих го направил и на такова място.
Профил
Вход
