Наскоро чух за човек, който му доставя удоволствие да лиже обувки ( и други подобни неща), а в същото време твърди че всякакви бдсм изпълнения, включително фуут фетиш са отвратителни и той не е такъв. Чувал съм от доста хора, че в началото не са си признавали, какви са. Чувал съм за хомосексуалисти, които в началото са се опитвали, да бъдат с жени. Дали заради обществото или просто, не са искали да признаят, пред самите себе си какви са? Доколкото знам има садомазохисти, които ходят на психиатри, за да ги лекуват. Честно казано, понякога и аз съм имал такива идеи. Също така знам за хора, които са се отказвали от бдсм по подобни причини и след време, пак са се връщали към него. Някои хора, преди да започнат да се страхуват от това, че ще ги помислят за ненормални. Те не смеят да покажат, на самите себе си, че са такива каквито са.
Бих искал да попитам хората тук, дали са имали подобна битка със самите тях. Как са се преборили? Или пък, дали познават такива хора. А ако не, да кажат, какво мислят за това?
Интересно ... не помня да съм имала битка със своите желания :). Вярно е , че на моменти съм си мислела, че може да ме помислят за ... Но аз имам късмета да общувам с готини и разкрепостени хора, които ме научиха да бъда себе си.
В айкидо за най-ценна се смята победата над...самия себе си. Доколкото т.нар. BDSM е препъни камък в нашия ум, мисли, чувства, поведение – то би могло да се мисли за някаква профилактика, терапия или волеви самоконтрол над деструктивните моменти и елементи в нас. По-просто казано един приятел реши да ходи на психиатър, за да се лекува, но доколкото съм чувала психиатър не е професия, а диагноза. Както казват няма бивш наркоман – има спрял такъв. :)
Понякога виним бдсм, че сме нещастни именно и тъкмо заради него и затова нямаме партньор, семейство или се налага да се крием. Когато намерим удачен партньор и даже се влюбим моментално ставаме горди, че сме именно и тъкмо бдсм-ъри. Даже се и надуваме пред „жалките ванилки”. Всичко е въпрос на гледна точка. Стояли двама зад решетките на затворническата килия и гледали навън. Единият видял калта на земята, другият зърнал звездите в небето....
Един път отидах до казаните за боклук и запокитих там разни фетиш и садомазо атрибути(включая и най-красивия си камшик). После си купих нови, циганите бяха прибрали торбата със старите. Не изпитвам вина или гордост щото съм такава, онакава, опакова и прочие. Понякога си мисля, че и с bdsm и без него животът е достатъчно трудно, мъчително, вълнуващо, интересно и вдъхновяващо изживяване, което си струва да се живее....
Butterfly
P.S. Fire, поздравления за първата интерсна и смислена тема от дълго време насам...
търсенето на отговори е тежко занимание с неизвестен край
такива битки се започват със много смелост ... понякога след тях остават рани, понякога могат да са и смъртоносни ... могат да те докарат до лудост, и който го е страх от мечки не ходи в гората - а говори за хармония. и така - как се постига и поддържа хармония - ами за някои хармонията, това е да разплуят туловище на дивана на живота и да си пият коктейлче забъркано от кръвта на душите които са погубили, за други е блян и болка за красивите кокичета, вечно смазвани от тлъстите нозе на първите. Целите са различни и хармониите са различни. Затова - едни са в хармония, други - не.
но какво става когато победиш - ще убиеш сам себеси ли ? какво става когато спечелиш ИСТИНСКАТА ("истинската" според айкидо, а не "най-ценната") война - нищо не става - тази война се води цял живот, а на края победител е винаги смъртта.
Какво става с тези претендиращи за хармония, а всъщност залостили здраво вратата и трупат ли, трупат грим и пудра върху маската на собственото си изкривено лице и розово върху очилата си така, че да немогат дори те, да се познаят гледайки се в огледалото, ... битката може да изглежда като вечна и безкрайна, човек може да се умори или никога да не е имал сили да започне; може нещо да се случи - нещо силно и ярко което да промени живота му, да отклони вниманието и временно или за постоянно войната да спре. възможности - много ..
интересни и задълбочени въпроси които - тук биха ли могли да получат адекватни отговори? реално отказалите се от бдсм вече не са тук и няма как дори въпроса да видят. И присъстващите тук биха си организирали клуб на провалилите се, и някои от тях показно - ще заменят израза "аз се провалих в опита си за бягство" с нещо от сорта "аз съм смел и решителен и опитах, но виждате ли това е невъзможно и нямаше как да успея". Същия този страх да си открит със себе си като в началото на темата плюс доза лицемерие. Има един странен казус състоящ се в това, че общността ще пречи - от една страна за да не се разпадне като група, от друга страна - за съжаление в групата има дилъри - завист и злоба за бягството са едни следващи етапи.
до тук с метафорите
-----
Някои са в бдсм по вътрешна необходимост, в гонене на измислени идеали, други са прагматици и са тук по съвсем други цели - били те и примерно комерсиални, разбираш че примерно вторите може да нямат интереси в заличаването на култа към бдсм в така наречената общност и обратното - имат интерес към неговото разрастване.
Ако символично сравняваме бдсм с болестни процеси, то бдсм е симптом - последица - резултат е, и си има своите катализатори. Да се лекуват последиците и да се игнорира наличието на непомръдващите причинители е проблем на комерсиалната медицина. Изчезнат ли причинителите - бдсм си отива сам без да го гониш. А в съвременното ни общество дори и при пращането до психиатър нищо чудно ако се получава процент.
Fire, кой очакваш да ти отговори - лелката - която влиза тук докато мъжа й е на работа и си търси забавления с хора като теб и мен ли? лельото който си търси поредната заблудена млада овчица кривнала встрани от стадото? или тази/този която си е сложила звучен прякор и прави какво ли не за да скрие от самата себе си каква е всъщност, или за да подлъже поредния наивник и/или пък въобще не му дреме какъв/ва е всъщност защото на дневен ред са му съвсем други - елементарно низши и първични въпроси.
Лелки и лельовци винаги ще има, така както винаги ще има наивници. и някъде в страни някой истински обича и поздравява с песен като тази, която уви никога не пристига: http://vbox7.com/play:4b3de231
Fire, кой очакваш че тук води битка и каква - нелицеприятната домина водеща битка със себе си как да приеме, че нейна красива колежка се е уредила по-добре от нея? Подчинения водещ битка да се хареса на някоя която не познава и след успех втора битка - как да си прости че си е губил времето и се е предлагал на поредния изрод? В живота има достатъчно много битки и се воюва на много фронтове, понякога трябва да се събарят много и високи стени за да се разбере коя посока си струва и какво има оттатък, едва тогава, човек може да си позволи да избира и да игнорира безсмислените посоки и действия. Не се живее без храна, вода и други реално значими фактори. без бдсм се живее, но както написах - ако за едни бдсм е временна или постоянна необходимост, то за други - е изгода, откритата топла вода, парче от баницата за която нямат "вина" - е как мислиш вторите биха отговорили на въпросите ти? мисля че бих могъл да отгатна дори как ще реагират.
може би затова някои бягат от бдсм. за тях бдсм-а е загубил своята омайна тайнственост и се е открил проядения му червив скелет, и отново - други не са се захласвали никога по тайнствеността - просто използват мътната вода за да ловят риба.
за едни бдсм е поредното кътче което са искали да разгледат, за други е блатото в което вечно ще останат, а за трети е рай ...
пожелавам ти успех в намирането на отговори и си мисли за значението на израза "пази боже сляпо да прогледне"
п.п. примерите които давам не претендират за изчерпателност и не са свързани с реални лица и събития, използвани са единствено с онагледителна цел.
Няма ли болка - то не е война, няма ли белези - не е било битка - а белезите - това е промяната. и ако все още е жив и ако все още се бори .. един ден, човекът ... би могъл да си пусне отново - примерно тази песен и да се изпълни със спомени ... виждайки в нея един друг смисъл, който ще разбира само той http://www.vbox7.com/play:a228ffb9
Хората практикуващи БДСМ са странни, нестандартни в очите на околните "традиционалисти". Някои "ортодоксални " българи продължават да ги наричат извратеняци имащи нужда от психиатър.
Поради изброените причини, българските БСМ-ри не смеят да се единтифицират в обществото. Най-много да си позволят да ходят с нетрадиционни облекла, най-често кожени. Дълбоко в себе си, българинът е запазил своята балканска консервативност. Поради тази причина, нестандартните хора, които не се вместват в "ортодоксалният" калъп са низвергнати в обществото.. Хората имащи по .нестандартни предпочитания, пък трябва да са много внимателни.. В момента , те продължават да бъдат, ако не в дълбока нелегалност, в полунелегалност. Това важи, както за бдсм.те, така и за практикуващите тантра-секс. В представата на много българи, последното е нещо извратено идващо от Ориента.
Има едно клише, което много бсм-ри, които не са напълно наясно с "материята" използват: "БДСМ, като начин на живот.".
Нека някой от по-вещите привърженици на БДСМ да разясни, какво означва това ?
Има една специфична особеност. Много българи се интересуват от БДСМ и от нестандартнате неща за да се покажат "интересни" в очите на компанията. В същото време те не са наясно със себе си .
Едно е да се интересуваш, друга е да го прилагаш на практиката, трето е да имаш опит.
БДСМ, за едни е свързан с даден фетиш. За други е възможност да "приложат на практика под формата на играте - "господар-роб" вродената или придобитата доминантна или мазохистична наклонност.
Според моето скромно мнение човек не може да избяга от себе си,дори и да иска.Тоест или можеш или не можеш да вършиш едно нещо,в нашия случай садо-мазо упражнения/игри.БДСМ е преди всичко свят на удоволствията в който или си чук или си наковалня.
Не водя битка със себе си, за да си доказвам колко "нормални" са ми желанията. ЗНАМ, че не са нормални.
Не водя битка, за да убеждавам другите, че желанията ми са "нормални". Изобщо не споменавам за тези желания.
Доскоро май водех една битка - битката на компромиса. Да се прежалиш и да бъдеш с човек на физическа възраст 25+ години, който обаче духовно, умствено, емоционално е на нивото на 15-годишен, там някъде са и познанията му за света и общата му култура. Вече не водя тази битка, защото БДСМ крастата или самотата не са ми толкова тежки заболявания, колкото при някои други.
Както казвам - важното е да можеш да си държиш гащите вдигнати. За форуми като този трябва да се допълни - и по възможност да не си постоянно нагъзен, готов да те напляскат, че не слушкаш. Който не ги умее тези две неща - обикновено той се оплаква, че трябва да води битки на неизвестен брой фронтове. Такива - по-далеч от мен.
Профил
Вход
