Защо, скъпи доминиращи, сте господари?
Кое е онова у вас, което ви прави такива?
Много се изкушавам да попитам, смятате ли се за по-добрата част от човечеството? Съответно, подчинените какво качество хора са?
...Но последните два въпроса не ги задавам, защото се съмнявам в искреността на отговорите.
Поздрав за хубавото , интересно мнение1
аз лично НИКОГА не съм си задавал този въпрос, по простата причина, че открих насладата от връзване и играта с доминиране и подчинение, на крехката възраст 6 годишен, дори преди секса, та за мен все едно така съм се родил. Друг е въпроса как след време установих и се определих ,само като Мастер....
Аз лично съм Мастер по две прости причини-едната е че ми харесва, дълбоко в себе си го нося, а втората е робините......не може да си Господар, Мастер, Дом ако нямаш, не си имал поне една робиня, да си усетил погледа и желанието и да ти служи, емоцията която си давате един на друг, когато коленичи, да е в главата, а не на игра.......
На другият ти въпрос дали се смятам повече, от робинята си.....НЕ, дори повечето ми робини са били по силни характери, личности или по успели, познати в обшеството и т.н..................
С едно малко изключение, когато доминирам, искам, заповядвам, съм Господар Бог Мастер, тогава съм над тях безусловно и неумолимо, ако това го няма няма връзка Господар-робиня, а сексулана игра с бдсм елементи!
"Защо, скъпи доминиращи, сте господари?
Кое е онова у вас, което ви прави такива?
Много се изкушавам да попитам, смятате ли се за по-добрата част от човечеството? Съответно, подчинените какво качество хора са?
...Но последните два въпроса не ги задавам, защото се съмнявам в искреността на отговорите."
Чакай сега, може би първо трябва да изясним какво е домниращ и какво господар. Защото трябва май да уточним какво е подчинен и какво роб. Първо обаче нека да се уточни че доминиращия или подчинения сам се определя като такъв. Никой не ти е виновен че си подчинен или по-точно че се определяш като такъв. И кой е казал коя част от човечеството е по-добра? Качеството на един човек не се измерва в това дали е подчинен или доминиращ, а от нивото му на интелигентност например.
Dragonfist, моето питане беше определено именно от това: че ние въз основа на някакви белези/критерии/желания/способности САМИ се определяме като доминирани или доминиращи.
Не виждам да съм споменала за виновност, свързана с моето самоопределяне като съб.
Опитвам се да разбера източника на усещането за контрол, защото, както казва Latex, робинята е "причина" за Господаря, но е вярно също и обратното ))))
latex, извини ме но ще ми обясниш ли..как така на крехката възраст от 6 годинки, успя да се самоопределиш като Мастер??? И не точно като Мастер, а влечението си към БДСМ-а въобще. Или тогава не го осъзнаваше, като вид сексуална ориентация...
:)
Благодаря :)
Мнението е променяно 1 пъти, за последно на 06.12.2009 23:57. Виж повече!
Латекс-а каза, че тогава за първи път е изпитал удовоствието от дейността, а не, че е е осъзнал. Което мога да разбера, аз на 8 за първи път си играх с едно момиче и нещо се заиграхме та я облепих половината със тиксо за опаковане на кашони, помня, че ми беше страшно интересно и не исках да спра.... но тя се развика по едно време и дойдоха родителите от съседната стая...
larea, бях на 6 и една игра на чичо доктор премина във връзване, повече не искам да обяснявам на обща, дори напоследък като се връщам , на този спомен открил съм това чувство преди секса, ние бяхме по забутано и консервативно поколение и на 6 дори не знаехме че има пчелички и търтейчета, които се боцкат с жилата:) а за себе си, как се определих за Мастер ли-еми тази дума и бдсм ги научих преди 10 години, с навлизане то ми в нета, преди това не ги знаех, което не ми е пречело, от крехка възраст да го практикувам, че и до ден днешен.
При мен всичко стана по поръчка (миналото лято) :). Имаше мъж , когото харесвах, той имаше нужда от Мистрес и ... така започнах да изучавам ролята на доминиране. Естествено, провалих се в началото, като Мистрес. Не успях да оправдая очакванията на този мъж.
След това се пробвах с втори, трети ... нещо не вървеше както трябва. Нямах усещането за задоволство и възбуда от играта. Чувствах се не на място :(.
Така изтече година от моя първи опит да доминирам и да бъда господарка. Реших, че не съм затова. Почти се бях отказала, докато не срещнах подходящия мъж-мазохист. Уговорихме си среща , само на кафенце, в центъра на града. Не го бях виждала дори на снимка :). Бях тръгнала на уговорената среща с чувство , че всичко е обречено. Но ... останах приятно изненадана , когато го видях - строен, запазен мъж , в разцвета на силите си ... абе, мой тип ... хихихихихи. Бъбрихме си в кафето за общи неща, шегувахме се ... до момента, в който го накарах да седне по-близо до мен и го хванах за топките :). Приближих лице до неговото и започнах тихо и заповеднически да го разпитват. Подложих го на кръстосан разпит ... хихихихихи.
Този мъж се промени. Изчерви се. Възбуди се. Започна да отговаря , като ученик. А, най-странното е, че на мен ми хареса.