Всеки човек живее в своя свят, със своите чувства, преживявания и емоции, които изпитва в моменти на радост и тъга.
Всички, независимо дали са роби или господари имат свободата да живеят, да обичат и да бъдат обичани и ние трябва да оценим това, което имаме и да се вглеждаме и в най- малките детайли, които ни заобикалят.
Мефистофел: “Възможно ли е да бъдеш свободен, щом си склонен да се подчиняваш на чужда воля и да търпиш принуда?”
И да и не……
Да, възможно е, защото никакви граници и решетки, не могат да затворят мечтите и душата на един човек, защото за нея има ключ, само и единствено притежателят й. Представете си следната ситуация, в която може би всеки от вас е изпадал поне веднъж, в живота ни се вмъква някой, минава през ушите и очите ни, намества се в сърцето ни, тогава значи всеки е роб на човека до себе си? Какво според вас е принуда? Та нали в БДСМ всичко доброволно?
Тук идва момента да кажа, защо пък не е възможно…вглеждайки се във всичко около нас, ние в един момент осъзнаваме, че макар и свободни, без да искаме ставаме роби на толкова много стереотипи, които ни заобикалят. Искаме да имаме всичко, искаме ако можем да променим миналото си, искаме да избягаме от много неща, които не биха ни допаднали в бъдещето, да изтрием от душата си всичко онова, което ни кара да се чувстваме самотни и неразбрани и така уж свободни, изведнъж разбираме, че живеем в робство, в първия момент сме били можещи и силни господари, в следващия момент ние се оказваме слаби пред чувствата си роби, които се удрят в “решетките на свободата си”, поне по няколко пъти на ден..
Така че, можеш да си свободен човек, дори и когато си роб и да бъдеш роб, дори когато се чувстваш свободен човек…
Някъде в интернет, в един форум, прочетох това: "Робът не мечтае за свободата, той мечтае да има роб"… Ако се замислите, ще разберете, че това изречение дава отговор на въпросите поставени от Мефистофел….
Парадоксите са във всичко – и в свободата да нямаш отговорност, и в ограничението на отговорността. Свободата няма абсолютна стойност.
Но усложняваме излишно. Всички сме роби. Ако не другиму – на себе си. Jameson, ако измислите по тежък катинар от желанието. Или любовта.
Hypnosis!
"Робът не мечтае за свободата, той мечтае да има роб"
Казват: " Човек е толкова голям,колкото са големи мечтите му!" Да имаш роб и да си роб...до къде ли може да се простре тази мечта?!
Мечтите - храна за душата,тя -> живот за духа и тялото -> сила за разума,той -> сбъднати мечти -> свобода за всички.
Способността ни да мечтаем и фантазираме за всичко.Копнежа и стремлението да направим, мечтите си реалност.Да се изправиш в борба със страховете си,да вървиш напред въпреки всички препятствия...наградата е там, на финала!Мястото,където виждаш светлината на мечтата си в реалността,можеш да усетиш вкуса й!И силата да можеш отново да мечтаеш,да се предизвикваш всеки път.Да накараш душата и разума ти,да работят (посредством духа) в една посока,към една цел.Осъществявайки я, да споделиш щастието и мечтите си с другия.Плода е най-сладък,когато е споделен и взаимно изстрадан.
"Възможно ли е да бъдеш свободен, щом си склонен да се подчиняваш на чужда воля и да търпиш принуда?"
Да възможно е!
И двата последни въпроса са свързани,имайки в предвид,че БДСМ е взаимност,общото чувство на свобода,което изграждат и изпитват Дом/суб ,би следвало да бъде,едно цяло.А за да е пълно и общо двамата трябва добре да са осъзнали ролите си в тези отношения.Съмнението на единия отнема свободата на другия.Щастието от свободата е пълно,когато е чисто и взаимно.
Подчинението на чужда воля е щастие и свобода,единствено и само,когато намериш сродната Душа.Онази,за която твоята жертва,от твоята свобода ще Й, даде крилете,с които да сбъдне,общите Ви мечти!Погледнато от моя позиция : подчинен отдаден духом,живеещ за Нея,Тя за него,роби един за друг (за което каза Hypnosis) свободни по душа -> изпълнени и работещи за осъществяване на общите мечти!Сбъднати мечти -> сбъдната свобода за двамата.
Преди време в нета,прочетох нещо такова:
"От две години живея с мъж,който ми е роб,но се чудя дали всъщност не съм аз робинята."
Ако БДСМ е останало само осъзнато сексуално отношение,и нищо повече извън спалнята,ако не се развива извън нея, робът - Егоист -> поробва Господарката,бавно убива мечтите й.Домина без собствени мечти,не основаваща силата си като Жена,си е бавна смърт за душата на роба.(Отиваме в темата: " Омръзва ли перверзията? ") Ако не можеш да приемеш жертвата,не може да дадеш свободата.Тогава и двамата са роби,но не на общи мечти.До колко са свободни...???
Свободата е робство,когато си сам за света (заобиколен от хора,които всъщност не те познават).Душата ти,постепенно се поробва защото е празна - без мечти,а ако ти е останала някоя,но не основаваш силата за да я сбъднеш,тогава си роб и на мечтата си.И бавно ставаш роб на всичко около теб. И тук няма значение дали си Доминиращ/а - подчинен/а.Просто не живееш,защото няма за кого...не си намерил/а онзи смисъл.Единственото нещо, което може да те спаси от робството на "свободната самота" е да търсиш Душата и загубените си мечти.Да вярваш,че ще ги намериш!
От въпросите на Мефистофел,можем да извлечем други два.
Какво всъщност ни кара изначално да се подчиняваме и жертваме в името на Доминиращата/я ?
От къде изхожда силата и мотивацията на Доминиращата, да поеме отговорността и контрола над подчинената душа?
Всеки сам строи своя затвор.Аз се чуствам свободен като съм с жената ,която обичам независимо какво правим и това е истината за мен,другото е вятър работа...не съм роб на страстите си ,знам как да желая без да ламтя и по своя воля мога да се отдам и да бъда роб във физическият смисъл на думата и това да ме кара да се чуствам свободен ,обичам я и ми е добре нищо повече не ми трябва..
Профил
Вход
