Смея се искрено, една тема ме върна в далечното детство,когато прекарвах ваканциите си на село. Истинско щастие е да израстнеш под погледа на зрелите и мъдри хора-родители на твоите(които все още не знаят от къде изгрява слънцето).
От своето раждане децата са изтъкани от комплекси, породени от техните родите ли и по големи хора, над които малките човеци( родени без предразсъдъци) не могат да наложат своята воля.Тук е мястото на думичките от заглавието...жертви на малките комплексари са наи често техните играчки, малки предмети, растения, и не напоследно място малките и беззащитни птици и животни. Можете ли да си представите, какво би причинило едно дете с размерите на възрастен човек? Наблюдавали ли сте малките терминатори в деиствие, злобата която струи в очите им, безпощадноста, екстремалната агресия... Не знам защо, но си припявам една песен на Хиподил която, като че ли е писана за химн на малките комплексари...
Дращя с нокти по плътта си,
от безсилие рева.
Писна ми от педераси
и обмислени слова.
Нямам сили, нямам обич,
нямам радост, нямам глас.
Писна ми от всички проби,
писна ми от всички вас.
Искането няма мярка.............
.............................. .........................
За щастие както казват мъдрите хора-"господ на бодлива крава рога не дава". Така със съзряването хората постепено се очовечават(опитомяват) за жалост има по примитивни индивиди, които в дъното на душите си запазват звяра и често го вадят на показ...
Аз си мисля, че децата не са по природа описаните от теб комплексари и зверове, а стават такива поради неумението на родителите им да се отнесат с уважение към детската невръст; поради комплексите на самите родители, които, въобразявайки си, че Знаят и Могат, защото са Големи, си позволяват невъздържанието и липсата на елементарния етикет да се отнесат с малкия човек като с истински човек. Разбира се, тук е мястото хиляди майки да ме заплюят с аргументите на своята обич и всеотдайност, и аз бързам, преди да се ме разкъсали с изобличения в хомосексуализъм и невъзможност да прозра тайнството на родителството, бързам да им призная, че никак не се съмнявам в тяхната обич и всеотдайност! Но заедно с нея те почти винаги си позволяват да пробутат на младия човек и собствената си позиция, подплатена с нечестния аргумент на "възрастта" и "опита", както и си позволяват мързела просто да забранят със заплахи, вместо да се въоръжат с търпение и да възпитат. (Тук "възпитаване" не означава "дресировка", а означава "помощ да разбереш и да избереш сам".) И понеже децата са твърде умни, наблюдателни и честни - още от времето преди да могат да ходят самостоятелно (!), те много бързо осъзнават тази нагло пробутвана им лъжа, скрепена с лицемерие, притворство и кухи твърдения за превъзходство поради физическа сила, възрастов опит и по-късно - поради осигуряване на пари за издръжка. Когато усетят това, децата чувстват себе си излъгани, хармоничната връзка с родителя - разкъсана, а очакванията за "колесница от лунни лъчи" изведнъж се превръща в "морета от кръв и сълзи". Тогава - горко им на книжките с пастелчетата, на бубулечките, на котенцата!...
Приятно ми е, dorian!
Казах че децата се раждат без предразсъдъци, родителите и останалите по големи хора им ги насаждат. Това се получава защото не се опитват да разберат какво иска детето а налагат това което считат за наи полезно за него(но според кого?). След като ми е топло а някои ме завива постоянно, след като ми се пие вода а ме наливат с чаи, след като искам да смуча зърната на покритите с венички гърди и да се гуша в тях а ми завират биберон в устата, как да не ги мразя... Мисля че сега съм по ясен за разбиране... Децата са абсолютни комплексари и злодеи а родителите са отговорни за тяхното лечение, което аз наричам опитомяване а ти "дресировка"и си прав, тъи като по нищо не се различава от добре познатите методи в цирка. Мисля че говорим на един и същ език и казваме, едни и същи неща. Е аз съм по малословен, понякога и циничен, тъи като прилагам част от приомите на малките деца(които изучавам с интерес). Знаеш ли, винаги обмислям всяка дума преди да я употребя, обичам да казвам нещата с колкото се може по малко такива а и гледам да са си наши, затова понякога звуча грубо.
Четете ме внимателно, като разсъдливи хора а не като фиолози, зад всяка моя дума се крие послание а зад някои и топор. На хората с червеният молив бих казал да си го,,,,,,,,,,,подострят и да проверят диктовката на детето си а моята пунктуация, наречете стилистична и оставете на редакторите ми...
Бих искал да пренесем темата в по късния етап от развитието на малките комплексари, а именно когато започват да си служат с лъжата и вече крият своите злодеяния. Ще ми се и да обърнем внимание на бабите и дядовците. Да не забравим да кажем и някоя дума за селото и неговата роля в лечението на комплексите...
Ха бакалъм...
Един родител никога не може да мисли злото на детето си и каквото и да трябва да направи, за да види детето си пълноценен гражданин на света те биха го направили независимо от жертвите, които неминуемо ще последват и от тяхна страна. Дали едно дете обаче оценява доброто намерение на родителите си е вече друга тема на дискусия.
Не може човек да мрази или да иска да навреди на собствената си плът и кръв, след като е инвестирал време, средства, търпение и обич. Освен, ако не е умствено или душевно болен, не че тогава има извинение, напротив такива родители трябва да бъдат разчленявани или убивани по най-бавните и мъчителни начини за назидание на всички други, които даже и през ум им се прокрадват идеи, като тези как да нараняват децата си.
Ролята на родителят е най-тежката и най-неблагодарната. Независимо какво прави винаги ще има недоволство от страна на децата. Децата са неблагодарни това е факт, а родителите всеотдайни и това е факт. Дали волно или неволно един родител прави детето си свое копие е отделен въпрос. Но пък питам аз какво лошо има в това да искат да сме тяхно копие, само че с пъти по сполучливо?
Те са хората дали ни живот и те са тези, които са положили усилия, лишения и търпение да ни отгледат и възпитат добре. Децата се учат от родителите си. Родителите им са тяхният модел и пример за това как те трябва да се държат в едно общество и един с друг. В библията пише изришно, че децата трябва да уважават и почитат родителите си, за съжаление обаче в забързания ежедневен живот малко родители могат да са у дома с децата си, за да бъдат уважавани и почитани, което е доста тъжно защото се губи връзката между родители и деца.
Уважението е качество, което е почти изчезнало в днешно време и въпреки всичко остава една толкова важна част от възпитанието на едно дете. Уважението към Господ, родители, учители и всякакъв друг вид авторитетни лица в живота на един индивид е изключително важно за доброто съществуване и благополучието на едно общество и един народ. И няма какво да се заблуждаваме по един или друг начин дори и родителите да не полагат усилия децата ги имитират и им подръжават къде волно, къде не.
Именно за това един родител трябва да е много внимателен с това какви примери дава и каква информация подава на детето си защото рано или късно те ще окажат влияние върху характера, възпитанието и дъpжанието на тяхното дете.
Най-трудната професия на света е тази да си родител за нея няма книжки, няма учебници и няма модел, който да се следва от всички. Децата са толкова индивидуални, оригинални, талантливи, творящи, колоритни и всестранно развити, колкото са и родителите им.
"Don't worry that children never listen to you; worry that they are always watching you."
Robert Fulghum
"If you have never been hated by your child you have never been a parent."
Bette Davis
"Don't handicap your children by making their lives easy."
Robert A. Heinlein
"Too often we give children answers to remember rather than problems to solve."
Roger Lewin
"Simply having children does not make mothers."
John A. Shedd
Аз пък не съм съгласна, че децата не налагат и своите си виждания въпреки добрите усилия на родителите си. Моите родители не успяха да ми наложат каквото те искаха, въпреки че беше безмилостна борба. За доста неща успяха и им благодаря, но и за много не успяха и уважително се оттеглиха крачка назад, дали се умориха да се борят или пък решиха, че ми имат достатъчно доверие да ме оставят сама да си взимам решения от ранна юношеска възраст, не знам. Важното обаче е, че ме оставиха сама да си избирам по кой път искам да вървя в живота си.
Опитваха.... Бог им е свидетел, но уви!
Напротив, никога не са ни учили да се страхуваме, да сме плахи, неуверени, неамбициозни, невъзпитани, неидеини, гневни и т.н. Дори и да имаха тяхни си страхове гледаха да ги превъзмогнат заради нас, за да не ги прехвърлят и предадат и на нас, дори и да бяха ядосани се опитваха да го преодолеят и да запазят самооблдание и да ни научат, че гнева и яростта не водят до нищо положително в живота, за да успеят да ни направят с едно стъпало по добри от тях самите.
И успяха!
Няма по голяма награда за един родител от това да види детето си установило се и оформило се, като личност и пълноценен гражданин в едно общество.
Колкото и да ни оформят и моделират родителите в същността на даден индивид винаги е неговото лично самосъзнание, неговото иго, неговият характер и типичните индивидуални черти сформирани с времето, житейския опит и образование от самия него/нея, които нямат нищо общо с родителите и хората, с които е израснало детето. Те са чисто индивидуални и уникални черти типични само и само за дадения човек.
"At every single moment of one's life, one is going to be no less than what one has been."
Oscar Wilde
"Individualism is rather like innocence; there must be something unconscious about it."
Louis Kronenberger
"We only become what we are by the radical and deep-seeded refusal of that which others have made of us."
Jean-Paul Sartre
Уау, това ми хареса, съвпада напълно с моите възгледи. Ще се радвам да чуя нещо за бабите, дядовците и селската среда, също така и нещо за мъдроста на родителите на нашите родители, при оформяне характера на зверчетата(необходима ли е тя) И за да се върнем в руслото на темата, кажете нещо за захарта(лакомствата) и неината роля в укротяването на детските бесове. Не превръшат ли лакомствата децата в кученца и струва ли ви се хуманен този подход ,като имаме предвид, "ползазта" от бялата захар и....
Подходът на подкупването с лакомства е изключително долна проява на педагогическа немощ. Съгласен съм с Nyx относно намеренията на повечето родители и описания от нея идеал. Уви, намеренията на родителите рядко успяват да проявят този идеал и в повечето случаи поведението на родителя спрямо децата му е ужасно неправилно. Рядко родителите осъзнават сериозността на факта, че децата им са напълно истински хора, които още от най-ранната възраст имат дълбоко разбиране и впечатлителност за заобикалящия ги свят, а трагедията по счупената количка не е никак по-малка от трагедията по откраднатия семеен автомобил. Родителите си позволяват да се държат със своите малки деца като с домашни любимци, лигавейки ги и мачкайки ги, говорейки им смешно и карайки ги да вършат глупости, без да осъзнават, че това обърква и смущава малкия човек, а също така го озадачава с въпроса "Защо с мен се държат не като с останалите?" Това озадачение е много сериозно и може както да комплексира детето, така и да породи у него надменност (по същество също комплекс). Родителите, също така, рядко успяват да не се улеят по отношение на своята родителска власт и с цел да помогнат на своето дете, често го лишават от неговата самостоятелност по опасен за развиването на чувство за свобода и отговорност у него - така необходимо за израстването му чувство! Също така, родителите си позволяват редица волности пред невръстните си деца, мислейки, че те няма да бъдат забелязани от тях, но забелязването не само, че се случва, но и вкоренява в детската психика дълбок ужас от усетената неоткровеност.
Наистина е рядкост да се срещне родител, който да усеща всичките тези фини аспекти от детското възприятие и да е способен да не издраска повърхността им със собствените си несъвършенства, примесени с предразсъдъка "прав съм, защото съм голям". По-честият случай е детето да израстне в един тоталитарен и страшен свят, владян от огромни и всесилни колоси, които впоследствие се оказват несправедливи, дребнави, ограничени и глупави, а ценностната система, която е толкова много необходимо родителите да внесат в младия човек, се строшава на парчета и хвърля на боклука, обилно хулена и плювана от тийнейджърския бунт. И понеже тази ценностна система не е могла да огради навреме младежа от посегателствата на глупостта, той се превръща в един неориентиран и объркан от обществените процеси човек, който не е способен да възпита истински създадените от него деца. И те попадат в същия капан.
Моите деца се оказаха консервативни, в техните деца ми е надеждата ),
Представям си след някоя и друга година, внучетата като посегнат на някоя невина играчка, как ще ги посъветвам първо да и поискат съгласието. ////
Като отгледала вече децата си мога да кажа, че се родиха личности и са си такива от първия ден. Да си родител е огромна отговорност, но през всичките години не съм забравяла, че и аз съм била дете. Повече съм им била приятел, отколкото наставник. В началото бях в ужас, че никой не учи как да се възпитава, но се оказа, че принципите на възпитание, дисциплина, убеждаване, манипулация ( добронамерени!!!) са едни и същи.
Да, по игрите ще ги познаете. Просто трябва да се вгледате и е съвсем ясно с каква бъдеща сексуалност ще бъде детето.
Не може да му се натрапват възгледи, но може да се следи кога то е готово и да му се поднася информацията в достъпна форма. И разбира се да е готов човек за неудобните въпроси?
Мислех си че съм готова да говоря за всичко, когато преди наколко дни малкия ми син гледайки в монитора ми видя аватара на човека с който си пишех и попита: Мамо, какво е това което прилича на ин и ян, но е три такива....
Още не съм му отговорила, но трябва. Въпрос на време е да го издири в гугъла. Щом пита, значи е готов за част от истината.
Ама направо шаш, ако беше питал за птичките и пчеличките ...далеч по лесно... "Цветчетата " се кокорят щедро от всякъде....
А на въпроса : Ти полицайка ли си, познайте какво намери - отговора беше ...шът да, под прикритие
Профил
Вход
