Термин, който дефинира широк спектър на сексуално поведение на зрели и осъзнаващи отговорностите си личности. Налагането на волята чрез наказание, страстта към определен фетиш, или стремежът към подчинение, като форма на социално-ролеви игри, не са признак на умствени разстройства, водещи до социопатично поведение.
Използваните елементи на власт в личните и интимните взаимоотношения се базират на основополагащите принципи за безопасност, разумност и доброволност. Излизането от техните рамки или съзнателното им пренебрегване НЕ е BDSM, а откровен акт на насилие.
Абревиатурата BDSM (в българския се наложи дословното й транскрибиране - БДСМ) е образувана от английските думи за робство (bondage), дисциплина (discipline), господство и подчинение (domination and submission), садизъм и мазохизъм (sadism and masochism). Границите на властта на доминиращия партньор и възможните въздействия от страна на подчинения се установяват по договаряне. Фундаменталният в етиката на БДСМ принцип на съгласие изисква доминиращият да спазва стриктно установените предварително уговорени рамки, независимо от желанието на подчинения да изследва пределите на своята издръжливост. В някои случаи тези лимити са личен избор, а в други са необходимост с цел запазване здравето на подчинения партньор.